За книгата: 2024 / Леля Галя също коленичи и обръщайки се към паметника каза: „Ето, Кристина, доведох я при теб , точно както беше обещано. Но не мога да направя нищо, заведи я при мен. съжалявам! – И тя изхлипа силно. Първо погалих леля Галя, а след това погледнах снимката на жената, към която се обръщаше. Една много красива млада жена ме гледаше. И тя се усмихна. Леля Галя се успокои малко и ми каза: „Това е майка ти, Дианочка“. Погледнах отново жената, тя все още ми се усмихваше. В това време чичо Владимир се върна, коленичи пред мен, прегърна ме до себе си и извика: „Ако ми беше признала веднага, щях да мога да я разбера и да й простя“. И е толкова лесно да те обичам! Но тя избра да изтръгне сърцето ми и да го вземе със себе си.